— Нищо.

Не беше очаквала толкова кратък и категоричен отговор. В интерес на истината пътищата й никога не се бяха пресичали с хора от неговата категория, затова не знаеше какво да очаква. Нейната среда беше много затворена. Като малка Люси посети няколко работнически събрания, и дори попадна сред стачници, но едва си спомняше тези събития. Независимо от социалното положение на този мъж тя очакваше известна проява на кавалерство. Затова и се стъписа от изненада.

За миг очите му заискряха от гняв, за да приемат отново безизразното си изражение. Когато погледът му се извърна към колата, Люси настоятелно го замоли:

— Прегледайте автомобила, сър! Моля ви!

За момент си помисли, че мъжът ще откаже. Той я погледна, а ъгълчетата на устните му се присвиха леко. Сърцето й щеше да се пръсне. Непознатият я изнервяше. Изживяването беше ново и не й се хареса особено.

Безмълвен, мъжът премина покрай нея толкова близо, че тялото му се отърка в нейното. Тя не се отмести, за да избегне съприкосновението. Той положи внимателно седлото на земята, клекна до автомобила и заоглежда машината.

— Можете ли да го поправите?

— Да.

Люси и Джоана си размениха тържествуващи погледи. Странникът се изправи в цял ръст и вдигна седлото.

— Но няма да го направя.

Люси зяпна от изненада. Това само го ядоса.

— След около час ще стигнете до едно ранчо. Вярвам, че разходката ще ви се отрази добре. Там ще ви помогнат.

Той започна да се отдалечава с бързи крачки. Люси погледна невярващо приятелката си. Непознатият наистина щеше да ги зареже.

— Настигни го! — завайка се Джоана.

— По дяволите! — изруга Люси, съкрушена от грубостта на мъжа. Той бе толкова невъзпитан и още по-лошо — опасен. Не приличаше на обикновен ратай и със сигурност нямаше нищо общо с мъжете, които бе срещала. Разликата в произхода им беше очевидна, но положението изглеждаше толкова окаяно, че здравият разум й подсказа да се затича след него.